ШВЕЙЦАРИЯ, ЛОЗАНА, ЛЕЙЗИН, ВРЪХ LA BERNEUSE И МАНДРА ВИСОКО В ПЛАНИНАТА


Опитвах се да пиша за моето второ голямо хоби, след кулинарията в кулинарните публикации, но нещо не се получаваше много добре.
Когато пишех тези смесени публикации не успявах да излея вкусеното и видяното толкова подробно, както в една отделна публикация.
А и двете мои хобита са много впечатляващи. В едното - приготвянето на вкусна храна /дори и Зонова/ описвам стъпка по стъпка направата на даденото ястие и се опитвам да възстановя с думи и снимки невероятен вкус. В другото хоби - планинарството се опитвам чрез снимки и думи да покажа това, което съм видяла и усетила със сърцето си. 
Сега ще се опитвам да намирам време и за описване на видяното в моите пътешствия из Европа и Европейските ми походи, защото искам да споделя с Вас!
Днешната тема е Швейцария, Лозана - домакин на Зимните олимпийски игри през 2020 година, Лейзин - най-големият ски курорт до Лозана и покорения от мен и Динко връх La Berneuse с височина 2048 метра.





Мечтаех да посетя Швейцария. Бях чувала много за тази малка държава! Швейцария не е само Milka и Lindt. Швейцария е зелена, с много езера с невероятен цвят, ски курорти, Алпи, естествени алпинеуми, запазена архитектура, крави, кашкавал и още много. Когато пътувахме за Италия и преминахме през цяла Швейцария се зарекох, че ще направя специална екскурзия  само до швейцарските Алпи. И това, защото прекосявайки я имах чувството, че Швейцария е тунели и Алпи. Пътувахме от тунел в тунел, от които най-големият Gotthard - почти 17 км ни държа 4 часа в задръстване. Между тунелите виждах само огромните върхове на Алпите. Невероятна гледка, която никога няма да забравя.
Мечтата ми се сбъдна! 
Посетих швейцарските Алпи, покорих не един, а три върха. И това ще Ви разкажа в снимки.


Нощувахме в Лейзин - най-посещаваният ски курорт в  кантон Во и на 50 км от столицата му - Лозана. В Лозана ще се проведат Зимните олимпийски игри през 2020 година. Това се усеща вече навсякъде. Рекламата тече с пълна сила, а часовник в центъра на Лозана отброява вече дните.



От Лейзин беше и началната точка на нашето изкачване от 1260 м надморска височина до 2048 метра - крайната цел връх La Berneuse.


Първата отсечка беше много стръмна, но пък преминаваше през гориста местност и беше много добре обезопасена на стръмните участъци. За целта имаше вериги, вкопани в скалите. Но когато стигнахме до първата ни цел - връх La Temeley - 1705 метра надморска височина, бях много доволна от откритието на единствената оцеляла и все още работеща мандра в този район.


Много се впечатлих от младите хора, които живееха и работеха в мандрата. Средна възраст 25 години. И всичките френско говорящи. Намирахме се във френската част на Швейцария. 
Но какво вижда очите ми! Мерцедес с българска регистрация, паркиран пред мандрата. Веднага заговорих на немски един младеж, но той само мига и ми отговаря нещо на френски. В този момент се появява друг младеж и казва, че колата е негова. Оказва се македонец от Струмица, но с български паспорт и с кола с благоевградска регистрация. Той беше така добър да ни разведе и ни разкаже подробно за целия процес на изработка на така известния швейцарски кашкавал.


Тук няма голямо производство и това е може би нещото, което прави кашкавалът много скъп. 22 швейцарски франка за килограм. Тези млади хора започват работа горе в планината през май и остават там до септември. Те пасат кравите, доят ги и произвеждат кашкавала по бабините методи. Секат дъретата сами и цялата къща беше опасана от натрупани еднакво нацепени на тънко дръвчета.
Сваряват млякото, подсирват го, после го вадят в тези калъпи и притискат за 24 часа с пресата.


След това лежи кашкавалът в саламура 48 часа.


И се подрежда на рафтовете, където отлежава до 6 месеца.


После се продава във всичик магазини на Швейцария, Германия и Европа.
В края на септември се прибират кравите, премахват се загражденията на пасищата и се затваря мандрата. 
През зимата всичко тук е затрупано с над 5 метра сняг и се превръща в многобройни писти.
Купихме си малко швейцарски, високопланински кашкавал и продължихме нагоре към върха.



Избрахме по-дългия и полегат маршрут, за да ни е по-леко. Оказа се обаче не чак толкова лесно и достъпно изкачването от тази страна на върха. Но пък имаше какво да се види.



От мандрата нагоре и групите с туристи станаха много. Това е защото подстъпите към върха са няколко и от няколко стартови точки.


На път за La Mayen 1842 метра нямаше вече гора. Имаше живописни поляни, огромни скали, сняг и алпийски глетчери.
Тук се намира и голяма писта за планинско клоездене. Лифтът се използваше основно от тези колоездачи, които се спускаха с бясна скорост по специално обозначените и подсигурени писти.

Умората се усещаше вече. Но когато изкачихме Lac Mayen и видяхме невероятния пейзаж, езерото, сгушените дървени къщи, зъберите, снега  и бързо спускащата се мъгла, бързо, бързо добихме нови сили и закрачихме през кал и сняг нагоре. 


Трябваше много да внимаваме със снега, защото една погрешна стъпка и може да се пързаляме около 200 - 300 метра към езерото.


Температурата падна до почти 5 градуса.


Но ние бяхме по-бързи от мъглата и успяхме дори снимки да направим!



Последните 200 - 300 метра бяха най-тежки. Хем виждаме върха, хем силите ни бяха почти изчерпани!
Сградата, която е построена на този връх е въртящият се ресторант Kuklos. От него се вижда в ясно време връх Монблан 4810 метра, Женевското езеро /по известно като Lac Leman в този край/ и най-големият Алпийски глетчер.


А от тази точка скачаха делтапланеристи!


Направихме дълга почивка на върха La Berneuse 2048 метра и започнахме спускането, но вече по друга - почти козя пътека.


 По тази пътека видях вече и защо наричаме Алпинеуми засаждането на цветя върху камъни. Тук всичко беше осеяно с алпинеуми. От красиви по-красиви!


Нямахме късмет да видим еделвайс, но разнообразието от цветове и аромати беше голямо.



А това е маркировката на нашата пътека.


Доволни, щастливи и уморени се прибрахме в хотела. А тази малка типична алпийска къщичка беше в съседство.


На другата сутрин посетихме огромното Женевско езеро и центъра на Лозана.
Толкова е голямо това езеро, че въздухът около него ни напомни морски аромат.


Невероятна е гледката! Съчетанието на спокойното езеро с планинския пейзаж явно е привличало всички известни и богати хора от цял свят. Още на влизане в района на езерото се виждаха табелите, водещи към дома на Чарли Чаплин, а яхтените пристанища бяха не едно и две.





Не успях да направя много снимки в Лозана, поради изтощена батерия. Но...дано да съм успяла да събудя Вашето любопитство и Ви амбицирам да посетите този район.


Лозана е разположена на 372 метра надморска височина.
Лятото беше в разгара си!


И туристите пъплеха навсякъде.



Заслужава си отделеното време, заслужава си физическото натоварване! Тези спомени остават, а ние сме вече с поглед към следващото предизвикателство! Защото животът е кратък!


Поздрави от мен - кулинарната блогърка и неуморна планинарка Петя Аргирова и еделвайсите, растящи пред дома ми!
Повече за моите туристически преходи в Европа можете да проследите в групата Обичам пешеходния туризъм!



Коментари

Elena Dimitrova каза…
Петя,
моя мечта също е да посетя Швейцария , тя много ми напомня на България като природна красота.Чудесно е,че си сбъднала мечтата си.Швейцария е много красива страна, но всичко е запазено, за разлика от България.Млади хора запазват традициите в страната, не погубват и унищожават всичко както е тук.Страхотни снимки, насладих се с удоволствие на всичко видяно.А твоите хобита ги имам и аз - много обичам планината и интересните готварски стари рецепти.Затова сърдечно и от сърце ти благодаря за гледките и за рецептите.Надничам в твоят сайт с интерес.Поздрави и весело лято !
Petya Argirova каза…
Здравей, Елена! Докато бяхме в Швейцария на няколко пъти с моя мъж се запитахме "Защо сравняват България с Швейцария?" Нямат много общо двете държави. И няма как да имат общо. Много се радвам, че посещаваш моето местенце и намираш какво да прочетеш! Бъди здрава и нека лятото и за теб е весело! Поздрави!