ЛОЗЕНГРАДСКА БАНИЦА


Лозенград. 
Ще си кажете "Това пък къде е". Ами няма го на картата. Това е български град останал в Турция след голямата първа национална катастрофа в България през 1913 г. Точно тогава масово българи от Източна Тракия се изселват на няколко вълни.
По това време се изселва и бабата на Динко, а пък  неговата леля съхранява много от рецептите на тези тракийски българи. 
Днес Ви запознавам с невероятно вкусната, многолистна  баница на леля Любка - Лозенградската баница. Ще има и други подобни рецепти, но тази баница е моят фаворит. Специфичното за нея е саморъчно приготвеното многолистно тесто и много важно, на което леля Любка държи - хубавата свинска мас. Според леля, когато маста не е добра баницата не запълва тавата по време на печенето и не се издува като балон.
Е... аз имам късмет - немската свинска мас  е много добра, чиста, истинска и тавата ми беше от пълна по-пълна. С нея пресъздадох тази стара родова рецепта. 
Заслужава си да запретнете ръкави и да опитате. Лесно е! И много, много, много вкусно!





За тези, които не искат да губят време - това е клипчето на рецептата!




НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 кг брашно
400 мл топла вода
1 ч. л. сол

500 гр мека свинска мас 

300 гр краве сирене

2 яйца



  • Пресявам само 800 гр от брашното, заедно със солта. Правя кладенче и с постоянно бъркане, добавям топлата вода. 
  • Винаги си оставям около 200 гр брашно. Тях добавям само, ако се наложи и използвам при разточването на корите.
  • Когато тестото стане на топка, продължавам да меся на ръка. Предпочитам да омесвам малко по-дълго, за да се получи гладко тесто.
  • Готовото тесто разделям на две  еднакви топки.



  • Двете топки покривам с кърпа и оставям за около половин час, за да се отпусне тестото. Така е по-лесно разточването на корите.



  • От всяка топка разточвам кора с размер около 85 см в диаметър. Аз разточвах до едно време с точилка, защото точилката с която разполагам е много къса. Продължих после да разточвам с теглене /дърпане/. Така получих не много тънка, но достатъчно голяма кора. Но Вие използвате техниката за разточване, която предпочитате.





  • Маста е хубаво да е със стайна температура. Толкова мека, че да може лесно да се намазва  по  разточената  кора. Можете и да я разтопите, но пък тогава се променя ароматът й, а и се разтича извън кората и отива много по-малко количество. 
  • Сгъвам кората до средата от горната и долната й страна.
  • Отново намазвам обилно с мас.




  • Сгъвам от лявата страна и от дясната страна, но също само до средата на кората. Краищата да не се прехлупват. Намазвам с мас.



  • Продължавам да сгъвам отгоре и отдолу до средата, намазвам.



  • Старая се да си разпределя равномерно мазнината. Трябва да стигне количеството и за двете кори.
  • Продължавам да сгъвам и намазвам корите, докато се получат кубчета с размери около 10 см.



  • Намазвам всяко кубче обилно с мазнина, увивам в стреч фолио и притискам с ръце.
  • Слагам на студено в хладилника, за да се стегне маста. Нужно е около час да престои, но аз предпочетох да оставя тестото за цяла нощ и на другия ден да направя баницата.



  • От всяко едно кубче тесто разточвам кора с размер дъното на тавата.
  • Включвам фурната да загрее на 200 градуса.



  • Разбивам едното яйце и натрошавам сиренето. Разбърквам.



  • Слагам първата много листна кора в намаслена тава, моята е с размер 34 см. и поръсвам с цялото количество сирене.




  • Покривам с втората много листна кора и притискам леко с ръце. 
  • Разбивам второто яйце и намазвам баницата с него.



  • Слагам баницата да се пече в предварително нагрятата фурна за около 30 минути.



  • Хубавата баница се надува много по време на печенето.
  • А готовата баница е многослойна, хрупкава и вкусна.



Сервирам баницата топла с чаша айран.


Моля всички колеги блогъри и всички мои читатели да посочват линк, когато използват рецептата на Ухае на... 


Станете член на най-новата и позитивна кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията!



Коментари

СветланаГанчева каза…
Здравейте,от дълги години тази баница се приготвя в моето семейство.За първи виждам,че и друг човек знае за нея и много се радвам.Моя род от страна на маминка също е от Лозенград и рецептата се предава от поколения наред.Баницата е невероятна и никога не стига,каквито и количества да направя.Наистина съм щастлива че и Вие я представихте.Няколко пъти съм я публикувала в групите,с подробни обяснения,но за съжаление нямаше голям интерес към нея.Прекрасен ден от мен!
Petya Argirova каза…
Здравейте, Светлана! Доколкото помня от историите на леля Любка, то цели фамилии са бягали от Лозенград, заедно с покъщнина и животни. Така, че няма как да не знаят много хора и за тази баница. Просто сме малко тези, които споделят уменията си с останалия свят, за да се предават и в бъдещето! Браво и на Вас, че споделяте! Поздрави и до нови срещи!