КИСЕЛО ЗЕЛЕ "БЪЛГАРИЯ"


Очаквам много хора да си кажат "Тази пък е луда - кисело зеле по никое време". Да ама - не! За всички българи, които живеят в чужбина и обичат сарми, това е едно от ястията липсващи най-много. Една от тях съм и аз. Е - да! Има турски и руски магазини, които предлагат кисели зелки, но те на мен са ми далеч. Рядко имам възможност и да си отида в България, за да си похапна и да ми държи спомена дълго време. Така, че реших да рискувам, въпреки всички съвети, че тук - в Германия - няма начин да получа кисело зеле. Аз пък съм инат и взех, че успях. Е, друг е въпросът, че не уцелих сорта зеле от раз. Но с времето ще намеря и правилното зеле. То тук изборър е много голям. Първия сорт зеле го избрах да прилича на българското по външен вид. Е, страхотно се получи, но за свинско с кисело зеле - не за сарми. Стана си киселко, соленко, но трудно се завиваха сармичките. Второто, което купих се казва Jaroma. Това зеле е по-скоро сплескано, а не с формата на топка, но пък листата му са крехки и е идеално за сарми. Другото важно условие за получаване на кисело зеле е климатът. Ами тук - при нас е значително по-влажно и лятото си е хладничко - около 25 градуса максимум. Поразпитах, поразрових се в интернет и се пробвах с една зелка. В България си слагахме цели бидони, но зимата е студено и зелето се запазваше. А тук - една зелка стига! Само търпение трябва.
Слагането на кисело зеле при мен търпи развитие. От многото употреба и от морската сол, тенджерата, пригодена за кисело зеле ръждяса. Изводът - да не е с метални ръбове, емайлираната тенджера. Може да се пригоди и подходящ пластмасов съд с капак.
Още в първите си години на емиграция в Германия, бях виждала немските керамични тенджери, специално произведени за тяхното кисело зеле. Сега най-после Динко ми купи такава тенджера. Много е удобна. Снабдена е и със специални камъни, с размер на тенджерата, направени удобно да се изваждат по време на разбъркване на соления разтвор. Единственият недостатък е, че тенджерите са произведени за нарязано кисело зеле. Нямат традиция тук да правят сарми и нямат нужда от цели кисели зелки. Тенджерата е с малък отвор. От различните сортове зеле само зелето със заострен връх влиза цяло в тенджерата, другите се налага да ги режа на половина. Но...така пък сармичките ще бъдат по родопски - малки на размер.


За първи път Ви запознах с моето кисело зеле "България" през месец юни. До сега сложих много зелки и изпробвах още няколко сорта от зелето, предлагано на немския пазар. Най-доброто си остава сорт Jaroma. Друго зеле, което се получи добре е Spitzkohl или зелето, което е със заострен връх.
Пожелавам Ви успех! Сега е момента да сложите една кисела зелка и да посрещнете Коледата по български - със сармички или капама!






НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 бр. зеле, моето беше около 2 кг., но теглото е без значение
150 гр. морска сол
5 л. студена вода
1 тенджера, подходящ размер, с капак
1 чиния, подходящ размер
1 камък

  • Почистих зелето от сухата част на кочана.
  • Отрязах зелката на половина и отстраних кочана. Това го направих, защото самият сорт зеле е много твърд.



  • В тенджерата сипах 1 л. вода и солта. Разбърках и изчаках известно време да се разтопи малко солта.
  • През това време измих много добре камъка, дори го минах през миялната машина за по-сигурно.
  • Добавих другите 4 л. вода.
  • Сложих зелето, покрих с чинията и затиснах с камъка.
  • Похлупих тенджерата с капака.
  • Тенджерата сложих в помещение, което поддържа температура между 17 и 21 градуса.
  • След 2 - 3 дена отворих тенджерата и разбърках водата.
  • Отне ми точно 1 месец, като периодично - на всеки 2 - 3 дена разбърквах водата.
  • В последните дни започна да се образува на повърхността и бялата бактерия.
  • Бактерията отстранявах с решетъчна лъжица, разбърквам и отново похлупвам.
  • Точно един месец, след слагането на зелето в соленета вода - беше готово. Направихме първите си сарми с наше зеле и далеч от България.
  • Купих и Jaroma зеле. При него обаче не беше нужно да го разделям на половина.
  • Отрязах само сухата част на кочана.



  • После направих разрез под формата на кръст, за да може да се поема солта от зелката.



  • Потопих във същия разтвор на вода със сол - 5 л. вода и 150 гр. морска сол.



  • Похлупих с чинията и отгоре с камък.



  • Покрих с тенджерата с капак.



След две седмици, Jaroma зелето беше готово. Може да са му помогнали трите горещи дни в Германия, нямам представа! Получи се истинско кисело зеле, с невероятно меки листа, които ми доставиха огромно удоволствие да завивам на сърми!


Станете член на най-новата и позитивна кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията!




Следва продължение!

Коментари