ДАТСКИ КАРАМЕЛИЗИРАНИ КАРТОФКИ


Нали знаете, че обичам да Ви разказвам някакви историйки в началото на всяка публикация?
Е, днешната е за Дания!
Бях на около почти 18 години, когато за първи път посетих тази малка Северна държава! Не бях сама тогава. Бях с отбора на СКК "Старт" по бадминтон. Посещението ни беше точно по време на Коледните празници там. И една песен ми се наби в главата. От тогава остана любимата ми коледна песен за цял живот. И сега като я чуя ми става много приятно. Песента е на Джордж Майкъл или по-скоро Wham- "Last Chrimas". 
Това беше точно преди 34 години! Можете ли да си представите? Доста много време мина от тогава, но тези спомени си остават завинаги. Тогава си купих уокмен! Такова чудо в България не бяхме и виждали. И знаете ли? От сутрин до вечер слушах само тази песен. В този период живеехме още под "Желязната завеса" и когато попаднах в Дания имах чувството, че попадам в страната на приказките. Още повече, че посетихме градът на Андерсен - Одензе. Там бяха и нашите турнири. След като се върнахме в Родината се затворих у дома и не исках да излизам една седмица в действителността. Но това беше заради огромната разлилка в стандарта ни на живот със западноевропейските държави.
Какво беше сега голямото ми вълнение? 
Ние пътувахме с колата до Дания. Границата между Дания и Германия беше много силно осветена и колите се движеха с  20 км в час, а един граничен полицай светеше с фенер и гледаше във всяка кола. Предполагам, че тези мерки са заради многото бежанци в момента в цяла Европа. Но както и да е! В момента, в който бяхме вече от страната на Дания първата песен, която прозвуча беше точно тази! Моята любима коледна песен! Вълнуващо! Нали?
И точно за Коледа бяхме много добре посрещнати отново в Дания след толкова много години от нашите приятели Галя и Йенс.


За Галя и Йенс съм писала и друг път! Все пак това не е първото ни гостуване  у тях. Йенс е невероятен кулинар и ме въвежда с огромно желание в традиционните датски рецепти /подробно съм описала всичко в раздел датски рецепти - ето тук/.
А тези карамелизирани картофки приготви Йенс за Коледния обяд като гарнитура на традиционното свинско печено с много хрупкава кожичка /за него ще има специална публикация/ с гарнитура от червено зеле /рецептата е тук/, зелено зеле и разбира се карамелизирани картофки!






НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

1 кг пресни картофки /от тези, които са много мънички и се продават опаковани по 1 кг./
100 гр захар
2 с. л. вода
50 гр масло


  • Сварявам картофките, заедно с обелките за около 20 минути. 



  • Охлаждам сварените картофки и ги обелвам.

  • В сух тиган изсипвам захарта и карамелизирам. Когато видя, че започнат вече да се образуват балончета и да се променя цветът - разбърквам. 

  • Хубаво е цветът на захарта да остане златист, защото ако стане вече тъмно червен ще се отрази на вкуса  на картофките. Знаете, че карамела започва да нагарча.
  • Точно към златистия карамел добавям много внимателно двете супени лъжици вода, разбърквам и пускам маслото. 
  • Когато всичко се смеси добре, добавям и обелените картофи.  



  • Намалявам мощността на котлона само с една степен. При мен те са само три. Ако Вие имате например 9 степени, сложете котлона на 6-та!



  • Оставям картофките да се зачервят хубаво от едната страна и тогава обръщам, за да се зачервят и от другата страна.
  • Това може да отнеме и до 7 минути, но аз оставам до котлона. И от време на време поглеждам цвета на картофките.



Изсипвам карамелизираните картофки в купичка, заедно със соса, образувал се по време на приготвянето им. Те са подходяща гарнитура към всяко месо.


 А това са огромните миди, които си събрах от Фиорда, намиращ се до Хобро. Градът, в който живеят Галя и Йенс.


Станете член на моята кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията и Ухае на...!


Моля всички колеги блогъри и всички мои читатели да посочват линк, когато използват рецептата на Ухае на... за Датски карамелизирани картофки!










Коментари

Elena Dimitrova каза…
Много интересна рецепта за приготвяне на картофи Петя.Ще я изпробвам задължетелно, сигурно картофите стават доста сладки.На фона на тази прекрасна песен прочетох рецептата.Сърдечно благодаря и весел януари !
Petya Argirova каза…
Привет, Елена! Доста сладки! Чак доста сладки не са! Ама са сладки, според представата на българина. Аз вече почти 10 години живея в Германия. Свикнах с добавянето на сладост в по-скъпите ястия. Много им отива да сладнят! Опитай и пак ще коментираме! Важното е да са сервирани с правилното месо и правилния сос! Бъди здрава!