ШОПСКА БАНИЦА


Имам си мечта! 
То...всеки луд с номера си! 
Моята мечта е да ми стигне животът да сготвя всичките вкусни и типично български рецепти. Да ги опитам, да ги опиша в Ухае на... и да ги предам на поколенията по начин - запомнящ се и лесен за пресъздаване.  А нашата кухня е толкова богата, че нямам представа нито кога ще успея, нито как ще успея! И аз като всички Вас се "подхлъзвам" и по чуждоземската. Все ми е интересно да надникна и при "чужденците"!
Днес съм обаче на вълна баници. 
Обичам да работя с тесто!
 И тестото ме обича!
 Доста баници съм Ви показала до този момент в Ухае на...Любима ми е Лозенградската /рецепта тук/, както и тази с въртяните кори или "улична" както е сега модерно да се нарича /рецепта тук/. 
Моето семейство е от различни краища на България. Моят татко е от забравената Северна България. Та...от неговата майка - баба Ванка познавам обгите /рецепта тук/ и баницата с тях /рецепта тук/. На моя съпруг пра-дедите идват от Лозенград и от леля му Любка съм запозната с Лозенградската /рецептата е тук/. Моята майка и аз самата сме раждани в шопско. 
Та ...да си дойдем на думата за шопската баница - днешната рецепта. 
Но като цяло, умението да разточвам корите с точилка не е от моята майка. Тя ползваше готовите гори /рецепта тук/. Умението ми с точилката научих от съседките във Волуяк. Доста понаучих в този период от живота си, когато безгрижно си отглеждахме децата там!
Много научих и от периода с работата в Самоков. Там пък - зелник /рецепта тук/.
Много спомени имам и от Родопите! Благодарение на приятелите там се научих да обичам пататник /рецепта тук/ и клин с ориз /рецепта тук/.
Разбира се, че се подвеждам и по модата и правя баница на тиган /рецепта тук/, сладка баница с пудинг /рецепта тук/, старата българска баница с тиква /рецепта тук/, триъгълните банички на моята майка /рецепта ето тук/, както и баница с ябълки /рецепта тук/.
Не съм подминала и любимите ни баница със спанак /рецепта тук/, баница с праз /рецепта тук/, баница с гъби /рецепта тук/ и баница с кайма /рецепта тук/
Да не забравяме обаче, че и ЧУЖДЕНЦИТЕ имат доста вкусни артикули с точени кори. Пример за това е виенският ябълков щрудел /рецептата е тук/, който се приготвя с дърпани върху кърпа кори. 
Опит натрупах и от пътуванията си до Турция - цигара бюрек ми е любим /рецепта тук/.
Но...водеща е любовта към тестото, любовта към старата българска кухня, любовта към Родината и всичо свързано с България!
Май доста се "отвлякох"!? Време е да подготвям масата за работа. Нужно е, когато се точат кори да се въоръжите с достатъчно време, достатъчно пространство, пълно спокойствие, много голямо желание и...позитивизъм!
Навихте ли ръкавите? Сложихте ли престилка, защото доста брашно ще лети във въздуха? Покрихте ли масата с мушама, а килима под нея с найлон? Това е за тези от Вас, които държат всичко да е "под конец"!?
Ами да се забавляваме!







НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

За тестото:
1 чаша с вместимост 250 мл
3 1/2 чаши брашно
1 яйце
2 - 3 с. л. олио
1 чаша хладка вода
1ч. л. сол
125 гр краве масло

За плънката:
300 гр натрошено сирене
2 яйца



Тавата за тази баница е с размер 36  см в диаметър. Това си е доста голяма вита баница, но ако искате да получите по-малка по размер - използвайте например чаша с вместимост 150 мл и всички останали продукти не променяйте, освен количеството сирене за плънкатата!


Днес времето в Хунсрюк беше доста мрачно. Това, разбира се, се отрази и на снимковия материал. Аз не ползвам фотошоп или специални фотографски пособия. Моля за извинение за качеството на снимките!
  • В голяма купа пресявам само 3 чаши от брашното. Не се знае, според качеството точно какво количество ще Ви е нужно. От опит знам, че е по-добре да добавям брашно към тестото, отколкото течност. Получите ли много твърдо тесто - няма оправяне. Така, че по-добре малко брашно и добавяне постепенно, отколкото всичкото брашно и после - изхвърляне на тестото.



  • Разбърквам първо с дървена лъжица, докато се получи нещо като гъста каша. 
  • Започвам да добавям още брашно или докато се получи тесто, което спокойно мога да омеся с ръце. Добавям само по няколко щипки от брашното. Просто поръсвам. Ако случайно не понасяте това, да Ви се лепи тестото по ръцете - има решение. Сложете еднократни гумени ръкавици, от тези които са по пръстите и спокойно продължавайте месенето. 
  • Хубаво е да омесите тестото до гладко, като много малко и постепенно му добавяте брашно. Не е нужно, обаче да усвоите цялото количество брашно. По-скоро трябва да получите меко, гладко и не лепнещо тесто.
  • Самото месене е като с пръстите на ръцете повдигате тестото от масата и обръщате към средата на топката. Хубаво е да месите около 10 минути.



  • Обръщането е с пръстите на ръцете.



  • После натискате с длан и пак обръщате с пръстите на ръцете към средата. Ръцете се редуват - лява, после дясна.



  • Гладката, мека и не лепнеща топка разделям на три - горе-долу равни части.



  • Всяка топка разточвам с помощта на точилка. Ето това умение придобих по време на живота си във Волуяк. 
  • Докато може и върху много добре набрашнена повърхност, набрашнено тесто и набрашнена точилка разточвам кората по най-обикновения начин. Натискам леко с точилката, въртя кората, отново натискам и пак заъртам.
  • Когато обаче кората достигне диаметър около 30 см, този метод вече не ми е от помощ, тогава започвам да навивам кората около точилката, да притискам нежно /съвсем леко/ кората с ръце /по-скоро дланите/ и да придвижвам ръцете /натискът върху кората е много лек/ към края на точилката. Запомнете! Набрашнете кората и точилката много добре. В противен случай има опасност кората да се залепи и да не можете да я отлепите. Но и това не е проблем. Премесвате "опропастената" кора на топка и отново започвате да разточвате.




  • С движението на ръцете от средата към края на точилката и навиването на кората върху точилката се получава и самото разточване на кората. Накрая цялата кора е навита на точилката. Старайте се самото движение да е с дланите на ръката и натискът да е много лек - все едно правите масаж на Вашето бебе. Ако притискате повече има опасност кората да залепне.



  • Подвигате точилката, заедно с кората. Обръщате перпендикулярно на посоката на движени до сега и върху набрашнената маса отвивате тестото.
  • Повтаряте цялото това "упражение" още няколко пъти или докато кората Ви се стори достатъчно голяма. В никакъв случай не се старайте тя да стане прозрачна или както се пише в интернет - да четете вестник през нея. Тази кора е шопска. Не е нужно да четем през нея!



  • Разточената кора намазвам с разтопено масло. Аз го разтопявам в микровълновата фурна за много кратко. Колкото да мога да го нанеса върху кората. Или пък само с лъжица да напръскам кората.



  • Сгъвам кората на половина и отново намазвам с масло.



  • Сгъвам още веднъж на половина и пак намазвам с масло. Слагам в някой от краищата на масата.
  • По този начин разточвам и останалите две части от тестото. Запомнете! Не е нужно да се стремите да получите огромни, прозрачни кори. Размерът на кората няма значение.



  • Когато съм готова с трите части на тестото, започвам отново от първата кора.
  • С помощта на точилката, но много внимателно я разточвам, доколкото тази добре намаслена кора ми позволява. Разбира се, не забравям да поръся с брашно масата, както самата кора и точилката. В противен случай всичко ще залепне и ще се наложи да я събирам с лопатка. 
  • Когато вече не е възможно да разточвам с точилката, просто подпъхвам ръце под кората, без да забивам нокти и леко издърпвам кората на вън. Това се нарича теглене, но може и без него. Баницата ще се получи достатъчно добре и с по-дебела кора.



  • Намазвам тавата обилно с маргарин и включвам фурната на 220 градуса да загрее предварително. Вентилатор за тестени изделия не използвам.



  • В купа разбивам яйцата и натрошавам сиренето.
  • Мислено си разделям плънката на три части и с първата част поръсвам първата кора.



  • Разделям кората по средата с резец за пица.



  • Всяка половина от кората и по дългата и страна навивам на руло. Всяко руло навивам в предварително намазнената тава. Старая се рулата да не са много плътно едно до други. Това обаче зависи и от размера на тавата. По-добре ще се изпече баницата в по-голяма тава.
  • По този начин подготвям и останалите две кори.



  • Готовата баница слагам в горещата фурна и печенето продължава около 30 - 40 минути на 220 градуса или до тъмно златисто оцветяване.



  • Горещата баница вадя от фурната и поръсва с малко студена вода. По стар навик покривам с чиста кухненска кърпа. Но може и без това. Все пак искаме да е и хрупкава! 



Може да сервирате Шопската баница и гореща и студена! Тя е много хрупкава, с делящи се кори, които се топят в устата!


Няма по-лесно нещо от това да приготвяш българска храна! Важно е желанието! Нека съхраним тази невероятно вкусна и обичана кухня! Предайте на децата си!


Станете член на най-новата и позитивна кулинарна група във Фейсбук - Обичам да готвя! Място за хора влюбени в кулинарията!




Коментари

Vania Ahtarova каза…
Прекрасно обяснение за такива като мен ,които се страхуват от точенето!Майка ми Бог да я прости беше голям майстор на корите ,но аз за съжаление така и несе научих.Сега направо съм изкушена да пробвам!Голямо благодаря Петя!
Petya Argirova каза…
Пробвайте, Ваня! Със сигурност ще имате много вкусна баница. Със сигурност ще се получат корите, защото не е нужно да са супер тънки, а просто разточени леко, намазани с масло и т. н. То...само голямо желание е нужно! Пробвайте и ми пишете! Прегръдки!
Elena Dimitrova каза…
Петя,
моята баба беше голям майстор на баниците.Аз днес обикновено по празници правя ръчно точени баници - дърпани или точени с точилка.Ще се възползвам и от твоя опит и съвети.Благодаря сърдечно за подробните обяснения и препратки към различни по вид баници.Чудесни са всички рецепти.
Поздрави и лека и спорна седмица !
Petya Argirova каза…
Благодаря, Елена! Аз обичам тестото и тестото обича мен! Нещо, което обожавам да правя е да меся и точа! Надявам се някоя от всичките тези баници да ти хареса и да приготвиш за някой празник! Прегръдки!
vesela каза…
Подкрепям мечтата ти!
Аз също все се шегувам, че като се пенсионирам ще правя това и това...То така, докато е млад човек му липсва време, докато може, после като остарее пък времето му е в повече, чуди се как да го запълни...
Petya Argirova каза…
Ех, Весела! Нямам представа как ще е като се пенсионирам! Още доста вода има да изтече до тогава! Знам, обаче едно! Сега всяка свободна минута прекарвам в приготвяне на вкусна храна, снимане, писане на рецепти! А колкото повече хора четат тези рецепти, толкова по-щастлива ставам и се доближавам до осъществяването на мечтата! Бъди здрава и благодаря, че си тук!